Сънотворни и транквиланти

Накратко

Сънотворните и транквилантите са предназначени да помагат при безпокойство, тревожност и безсъние. Те не разрешават проблеми, те ги маскират. Сънотворните и транквилантите се предписват от лекар. Веществата, които най-често се употребяват в днешно време, се отнасят към общото понятие “бензодиазепини”. Познати имена на марки са: Диазепам, Лексотан, Транксен, Рохипнол, Ксанакс, Дормикум, Ривотрил, Невротоп и др.

Какво са сънотворни и транквиланти, как се употребяват

Предизвикват ли пристрастяване? Както психологически, така и физически. Много бързо може да се развие много силна зависимост.
Има ли необходимост от повишаване на количеството за получаване на същия ефект? Да.
Краткосрочни ефекти: релаксация, замаяност, равнодушие, надценяване на себе си, намалена концентрация, забавени рефлекси (опасност при шофиране).
Дългосрочни ефекти: напълняване, ленивост, понякога мускулна слабост.
Важно: комбинацията с алкохол е опасна.

Какво е сънотворно и транквилизатор?

Сънотворните и транквилизаторите са наркотици, които целят да намалят симптомите при безпокойство, тревожност и безсъние. Те обикновено се предписват от лекар. Въпреки разликите между различните вещества, всички те действат по един и същи начин и се отнасят към общото понятие “бензодиазепини”.

Бензодиазепините се продават от фармацевтичните компании със собствените си търговски имена. Познати имена на марки са: Диазепам, Лексотан, Транксен, Рохипнол, Ксанакс, Дормикум, Ривотрил, Невротоп и др. Има множество други сънотворни и транквиланти, достъпни на пазара, но те няма да бъдат вземани под внимание тук.

Откъде идват?

Безсънието е старо колкото човечеството.
Преди началото на 20-ти век вещества като алкохол, опиум и билки се използват като ,,лекарства” за повлияване на съня.

В началото на 20-ти век учените успяват лабораторно да синтезират барбитурат, наречен “барбитал” и го обявяват за ново вещество, повлияващо съня. Недостатък на барбитуратите е, че водят до зависимост за много кратък период от време. Това ги прави много опасни, носещи риск от свръхдоза, която може и да е смъртоносна. Рязкото спиране води до симптоми на абстиненция.

През 1956 г. е открито действието на бензодиазепините. По това време учените смятат, че бензодиазепините са по-малко опасни от барбитуратите, което сочи за технологичен прогрес. В последствие се оказва, че и те носят своите рискове.
Идеалното сънотворно или идеалният транквилант все още не са открити.

Как действат?

Бензодиазепините буквално забавят мозъчната дейност. Някои имат успокояващ ефект, докато други предизвикват сън. Често при проблеми със заспиването се предписва бързо действащо сънотворно. При дейности, свързани със стрес и тревоги по време на деня, се предписват по-дълго действащи транквиланти.

Съществуват и дълго действащи сънотворни. Те се предписват на хора, които имат проблеми със заспиването или на хора, които имат проблеми с поддържането на спокоен и непрекъснат сън.

Защо се употребяват?

Много хора имат проблеми с нервите, тревожността, стреса, умората или потиснатото настроение, които могат да предизвикат разстройства на съня. Човек, който има проблеми със съня или настроението, не успява да си почине добре през нощта.

Бензодиазепините намаляват сензитивността на мозъка към външни стимули. Като резултат обкръжаващата среда изглежда по-спокойна, въпреки че реално е непроменена. Бензодиазепините не разрешават трудностите, а по-скоро ги маскират. Единственото нещо, което наистина помага, е да се проследят дълбоките причини за проблемите и човек да работи върху тях. Употребата на бензодиазепини за по-дълъг период от време прави намирането на решения на стоящите под повърхността проблеми много по-трудно.

Как се употребяват?

Седативите и транквилантите се предписват с рецепта от лекар. Своеволната употреба на тези медикаменти е много опасна. За препоръчване е да не се употребяват по-дълго от 1 или 2 последователни седмици за максимум 2 месеца. Продължителната употреба на бензодиазепини води до зависимост. Лекарите трябва да бъдат много внимателни като предписват седативи и транквиланти. Регулярният контакт между лекаря и пациента, който приема бензодиазепини, позволява проследяването и контролирането на приема на лекарствата.

Кой употребява?

В България 8,8 % от хората между 18 и 60 години поне веднъж в живота си са употребили сънотворни или транквилизатори. В статистиката най-голямата група употребяващи е тази на жените на възраст над 40 години. Голяма част от употребяващите взимат хапчета продължително време, често и по предписание на лекар. Някои бензодиазепини – най-вече бързо действащите, се употребяват и в света на нелегалните наркотици поради отпускането, което предизвикват.

Какви са ефектите?

За ефектите от сънотворните и транквилантите може да се говори само общо, защото действието на определено вещество е различно при различните хора. Ефектите зависят от самото вещество, количеството на активната съставка, времето на приемане и дължината на употребата.

Човек, който употребява бензодиазепини за пръв път, със сигурност ще се почувства по-спокоен. Той или тя ще спи по-добре, нервността му ще отслабне и тревожността и грижите ще са по-малко осезаеми.

В последствие употребяващият може да стане по-безразличен и да страда от понижена способност за концентрация. Възможно е да се появят дразнещи странични ефекти като: главоболие, огромна умора, чувство за празнота, сънливост и меланхолия. Сексуалният нагон може да намалее.

Водят ли до пристрастяване?

Трябва да се прави разлика между физическата и психологическата зависимост.

Говорим за физическа зависимост, когато тялото протестира след спирането на употребата на веществото (появяват се симптоми на абстиненция). Употребата на бензодиазепини води до физическа зависимост. Когато човек спре след дълговременна употреба, може да се появят дори припадъци.

Още един физически феномен, който се появява при употребата на бензодиазепини, е толерансът: Тялото бързо свиква с употребата на такова вещество. След известно време започва да се нуждае от по-висока доза, за да постигне същия ефект.

Психологическата зависимост означава, че употребяващият копнее все повече за веществото и не се чувства добре без него. Рискът от това е много голям при бензодиазепините. Когато някой спре след дълговременна употреба, той или тя може да се чувства много нещастен. Проблемите, които се маскират от употребата на бензодиазепини, обикновено се връщат с пълна сила.

Имайки предвид интензитета както на физическите, така и на психологическите симптоми на абстиненция, рискът от започване на употребата отново е много голям.

Какви са рисковете?

Най-големият риск е рискът от зависимост. При другите наркотици и алкохола употребяващият не осъзнава, че той или тя само потискат проблемите. При сънотворните и транквилизаторите често потискането на проблемите е основната цел на употребата и това прави риска от зависимост особено голям.
Колкото по-висока е дозата, толкова повече време е нужно на тялото, за да елиминира активната съставка, и толкова по-дълго действа веществото. При някои бензодиазепини елиминацията може да отнеме повече от 60 часа. Реално, човек, който взима такова вещество, ежедневно приема нова доза, докато старата все още не е прекратила дейстието си. Като резултат от тази акумулация на веществото може да се появят неприятни странични ефекти като главоболие, умора, чувство за празнота, замаяност и меланхолия.
Комбинацията на бензодиазепини с алкохол е опасна. И двете вещества действат потискащо на централната нервна система. Смесването им променя ефектите, което може да бъде фатално при шофиране. Някои хора смятат едно питие в края на деня за безвредно, но те не си дават сметка, че в същото време бензодиазепините от предишния ден все още работят и ефектите от алкохола могат да се усетят много по-силно.
Бензодиазепините са изключително опасни при шофиране. В повечето случаи това е описано много ясно в листовката, с която се продават в аптеката.
Бензодиазепините не трябва да се приемат по време на бременност или кърмене. Известно е, че голямо количество от активната съставка на бензодиазепина преминава в майчиното мляко.

Как да разпознаем проблематичната употреба?

Един човек с проблематична употреба на бензодиазепини не може винаги да бъде разпознат. Въпреки всичко има предупредителни знаци, които не трябва да се пренебрегват. Човек е в опасна зона, ако той или тя:

Употребява бензодиазепини, без да прави нещо за разрешаване на причините за проблемите, лежащи зад употребата.
Постоянно има нужда от подновяване на рецептата; и/или
Употребява бензодиазепини повече от 2 последователни седмици.

Трудно ли е да спреш?

Човек, който иска да спре след дълговременна употреба на бензодиазепини, ще се окаже пред трудна задача. Първоначалните оплаквания могат да се завърнат с пълна сила. Ще се появят и нови оплаквания като главоболие, потене, проблеми с речта и зрението, замаяност, тремор, гадене и проблеми с дишането. Има хора, които стават много раними, агресивни или депресирани, когато спрат употребата.

С малко късмет, периодът на абстиненция ще трае само няколко седмици. Но някои хора продължават да страдат от много проблеми за дълъг период от време.

Как да помогнем на употребяващия?

Всеки може да срещне някой, който употребява неразумно сънотворни или транквиланти на някакъв етап от живота си. Опитите за забраняване на употребата са безполезни. Може да помогне само една отворена обмяна на мисли на базата на адекватна информация и без предразсъдъци. В такъв разговор могат да бъдат обсъдени честотата, количеството на употребяваните лекарства и причините за тази употреба.

Тежката и дълговременна употреба ни насочва, че съществуват сериозни проблеми за разрешаване. Добре е употребяващият да говори за тях и да работи за преодоляването им. При необходимост, добре е да се обърнете към професионалисти.

За проблемно употребяващия и неговата среда важи следното: не се страхувайте да искате съвет или да търсите помощ.