Халюциногени

Накратко

Халюциногените са наркотици, които предизвикват халюцинации. Това означава, че сетивните  възприятия на употребилия такива вещества се променят. В природата се срещат естествени халюциногени (например, има ги в някои видове гъби), но могат да се синтезират и в лаборатория. Най-добре познатият синтетичен халюциноген е LSD.

 

Халюциногените се употребяват по най-различни начини. LSD, например, обикновено е във вид на хартийки или хапчета. Гъбите могат да се ядат или да се варят на чай.

• Предизвикват ли пристрастяване? Физически не, психологически рядко.
• Има ли необходимост от повишаване на количеството за получаване на същия ефект?  Да, когато веществото се приеме отново скоро след като е било употребено, защото тогава ефектите от него са незначителни. И не, няма необходимост от повишаване на количеството за получаване на същия ефект при приемане след по-дълъг период на неупотреба.
• Краткосрочни ефекти: силата на емоциите, изпитвани в момента на употреба, се увеличава; появяват се зрителни халюцинации; възприятията за време и пространство се изопачават и понякога напълно се променят.
• Дългосрочни ефекти: има риск от психични разстройства при хората, които са уязвими (тревожност, психоза).
• Важно: има опасност от погрешна или неточна преценка на средата. Като резултат от едно силно пътуване може да се появи паника и употребяващият да “откачи”.  Пътуване или trip са думите, които се използват, за да се означат ефектите от употребата на халюциноген.

Какво е халюциноген?

Халюциногените са наркотици, които предизвикват халюцинации. Това означава, че сетивните възприятия на употребилия се променят.

В природата се срещат естествени халюциногени. Те могат да бъдат открити в кожата и урината на крастави жаби, в някои видове гъби и в някои видове кактуси, като например пейот. 

Халюциногените се срещат също и в подправки като индийско и мускатово орехче, но при тях концентрацията е толкова малка, че ефектите не са големи. Халюциногените могат да се синтезират и в лаборатория. Най-добре познатият пример за синтетичен такъв е LSD.

Откъде идва?

Халюциногените се употребяват още откакто са открити от човека. Първоначално са били употребявани главно с магически и религиозни цели, но тази употреба малко или много е останала в миналото.

Свойствата на LSD са открити случайно в една лаборатория през 1943 г. Първоначално LSD е било употребявано за медицински цели, най-вече като инструмент в помощ на психотерапията. През 60-те години LSD намира своя път към “алтернативните” млади хора.

Кои са активните съставки?

LSD е абревиатура за lysergic acid diethylamide. Това е вещество, получено по химичен път в лабораторията от вид мухъл. LSD или “есид” е безцветен и няма мирис и вкус.

Активното вещество в гъбите, което е съставка на най-често употребявания естествен халюциноген, е псилоцибин. То може да се намери в повече от 20 различни видове гъби.

Активното вещество в кактуса пейот е мескалин.

Как действат халюциногените?

Халюциногените правят съществуващите емоции по-силни и променят възприятията за време и пространство. Употребяващият халюцинира: той вижда неща, които не са там и ги преживява като много реални. Усилването на емоциите може да бъде голямо. Тогава може да се усети едно приятно чувство, прерастващо в екстаз. 
Тревожността може да прерастне в паника или параноя. Емоциите, които ще изпитат употребяващите, не винаги могат да бъдат предвидени на време. 

 

Ефектите от употребата на халюциноген могат да се възвърнат, без скоро веществото да е било употребявано. Такъв флашбек може да се случи дори месеци и години по-късно (“flashback” – внезапно възвръщане на усещания и преживявания, изпитани по време на употребата).

Физическите ефекти от повечето халюциногени не са много силни. Но гъбите и кактусите пейот съдържат и други съставки, които могат да предизвикат гадене и повръщане.

Какво е „пътуване”?

Ефектите от халюциногена и как точно ще протече пътуването се определят от вида на веществото, дозата, настроението на употребяващия и средата на употребяващия. Телесното тегло, физическата кондиция и стомашното съдържание могат също да играят роля.

Едно пътуване обикновено започва между 30 и 60 минути след вземане на веществото. По отношение на LSD е необходимо много малко количество: от 100 до 150 милионни части от 1 грам е обичайната доза. Пътуването достига своя връх след около 2 или 3 часа. След 8 до 10 часа пътуването завършва.

Има и варианти, при които пътуването може да продължи повече от 24 часа. Пример за това е веществото DOB, което не се среща много често. Понякога може да се намери сред ценителите на нощния живот. Обикновено употребяващият мисли, че си е купил екстази. 

При гъбите пътуването обикновено е по-малко интензивно и ефектите варират в зависимост от консумираното активно вещество.

Какво чувства употребяващият?

Слухът, обонянието, зрението и осезанието се изострят. Те дори могат да се застъпват: музиката може да бъде виждана, снимка може да бъде чута, цветовете могат да бъдат помирисани. Предметите могат да излъчват светлина и нещата, които обикновено са неподвижни, могат да започнат да се движат. Времето може да се забави или да спре. Променят се възприятията за пространството. Очите и ръцете вече не се координират. Употребяващият може да преживява своите мисли като много ясни и точни.

 

Силата на едно халюциногенно пътуване може да варира и по време на самото пътуване. Все пак, обикновено остава малък контакт с реалността. Поради това употребяващият си дава сметка откъде идват преживяните ефекти. Понякога обаче, всякакво осъзнаване на реалността изчезва. Употребяващият може да зацикли в пътуването. Това може да бъде ужасяващо и да доведе до паника – особено когато пътуването не е добро и преживяванията на употребяващия са станали страшни.

Кой употребява?

Въпреки че изглежда, че LSD и хипи културата от 60-те са изчезнали от лицето на земята, това не е вярно. Светът на LSD и другите халюциногени определено не бие на очи. Употребяващите обикновено правят своите пътувания в позната среда, заедно с други хора, които имат опит с халюциногените.
 
Интересът днес е предимно към магическите гъби и е най-вече сред младите хора, които искат да експериментират.

Най-често хората употребяват няколко пъти и след това престават да го правят.

Как се употребява?

ЛСД се среща най-често под формата на хартийки или хапчета. ЛСД, както и магическите гъби, се приемат перорално. Трудно е да се определи силата на една гъба и точния и вид. Самостоятелното бране на магически гъби е точно толкова опасно, колкото и търсенето на ядливи гъби, защото отровните приличат много на ядливите. Някои отровни гъби могат да бъдат смъртоносни. Кактусът Пейот се приема перорално. Това обикновено предизвиква гадене. „Пътуването” започва след около 1 час и продължава от 10 до 12 часа, като прилича на това с LSD. Употребата на пейот е по-малко разпространена от употребата на другите халюциногени.

Водят ли до пристрастяване?

Трябва да се прави разлика между физическата и психологическата зависимост.
Говорим за физическа зависимост, когато тялото протестира след спирането на употребата на веществото (появяват се симптоми на абстиненция). Когато някой спре да употребява халюциноген като LSD, не се появяват симптоми на абстиненция.

 

Един физиологичен феномен, който се случва, е че приемането на доза кратко време след предишната не предизвиква никакъв ефект. Тялото става временно нечувствително към веществото. Обичайните ефекти се появяват, ако са минали 3 – 4 дни между двата приема. На практика е почти невъзможно да се случат повече от две пътувания в седмица.

Психологическата зависимост означава, че употребяващият копнее все повече за веществото и не се чувства добре без него. Това не се случва при халюциногените. Когато някой има трудности със спирането на употребата, това по-скоро има общо с характеристиките на човека, отколкото с характеристиките на веществото, а именно силен копнеж по възбуждащите преживявания от пътуването. Шансовете за физическа или психологическа зависимост са действително незначителни.

Какви са рисковете?

Халюциногените не са безопасни.

• Халюциногените определено представляват риск за хора, които са нестабилни, депресирани или тревожни и хора с предразположеност към психоза. Младите хора, които изучават света, но не познават себе си достатъчно добре, могат също да си навлекат негативни преживявания при употребата на халюциногени.
• Халюциногените могат да предизвикат психоза или да създадат ситуации на паника. Едно особено плашещо преживяване може да продължи да притеснява употребяващия доста време след самото приемането на веществото. „Флашбековете” (“flashbacks” – внезапно възвръщане на усещания и преживявания, изпитани по време на употребата), които се случват на някои употребяващи, могат да увеличат последващите ефекти.
• Един „флашбек” се появява неочаквано и почти винаги в неподходящ момент. Може да продължи от няколко дни до няколко часа.
• Халюциногените намаляват способностите за преценка на човека и това може да създаде много опасни ситуации. Например, истинска връхлитаща кола може да бъде възприета като кола играчка. 
• В повечето случаи не е известно с каква сила ще подейства един натурален халюциноген и това може да доведе до неприятни изненади.
• Употребата по време на бременност или по време на кърмене е, както при всички други наркотици, крайно непрепоръчителна.

Как да помогнем на употребяващия?

Употребата на халюциногени не е много честа. Те не са типа наркотици, които хората използват, за да избягат в тях и никога да не се върнат оттам. 

Въпреки всичко, на един етап може да е необходимо да се говори за употребата. Опитайте се да откриете защо човекът употребява в един отворен разговор. Притеснително е, ако  причини за употребата са чувствата на недоволство или нестабилност. Най-добре е да се опитате да направите нещо за тези причини, тъй като те стоят в основата. Паниката и заплахите само наливат масло в огъня и предизвикват противоположен на желания ефект.

Трябва да имате познания за рисковете, които поражда употребата на халюциногени. Трудно е  да се предвиди дали някой ще срещне проблеми по време на едно пътуване или не, но някои  хора са в по-голям риск и това трябва да се вземе под внимание. Човекът, който преживява лошо пътуване или “откача”, трябва да бъде успокоен и да му се вдъхне увереност. Това може да отнеме малко време - поне докато свърши пътуването. Употребяващият е възможно да остане объркан или тревожен и дълго време след това.

 Конфиденциалност | Карта на сайта

© 2010, drugsinfo-bg. Всички права запазени.

Продукт на