Никотин

Никотинът е вещество от групата на алкалоидите (вещества, което въздействат върху дейността на нервната система). Извлича се от листата на растението тютюн (Nicotiana tabacum). Извлечен в чист вид, никотинът е прозрачен и се характеризира със силен мирис, стипчив и дразнещ вкус. Действието му е в зависимост от приетото количество: при ниски дози може има кратковременен стимулиращ ефект върху централната нервна система, при по-високи дози може да има потискащ ефект, дори парализиращо действие.

Откъде идва?

Тютюнът е сред първите неща, които привличат вниманието на Христофор Колумб при пристигането му в Новия свят. Днес тютюнът (Nicotiana tabacum) се култивира и отглежда с успех в много страни, между които е и нашата. В него се съдържа обикновено не повече от 1 % никотин. Негова разновидност е махорката (Nicotiana rustica), която се отглежда предимно в Латинска Америка, Русия и Индия. Tя съдържа до 6 % никотин и служи като суровина за производството му. Чистият алкалоид никотин е изолиран още в началото на миналия век, но не се използва в медицината и единственото му приложение е като наркотик и инсектицид.

Как се употребява?

Никотинът в тютюна може да се приема чрез дъвчене, смъркане или пушене (цигари, пури, лули, емфие), т.е. по всички възможни начини, без да минава през храносмилателната система, тъй като много бързо се обезврежда в черния дроб. Като се изключат специалните дъвки за тези, които искат да спрат употребата на цигари, никотинът се приема най-вече чрез пушене. Една цигара обикновено съдържа не повече от 10 mg никотин, но за 10 дръпвания пушачът приема само около 10 % от него. По-голямо количество никотин се съдържа в пурите и лулите, но съотношението между общото количество и поетия никотин при пушенето им остава приблизително същото.

Какви са ефектите от употребата?

Физиологичните и психологическите ефекти от употребата на тютюна се дължат именно на никотина. Когато никотинът попадне в белите дробове, чрез потока на кръвта той се пренася до мозъка за около 10 секунди. В следствие от въздействието му върху клетките на мозъка се отделят вещества - невротрансмитери, които влияят върху човешкото поведение. Никотинът оказва влияние и върху периферната нервна система като повишава кръвното налягане и ускорява пулса. При поемане на по-високи дози никотинът може да има и потискащо действие, характеризиращо се с отслабване на вниманието и понижаване на концентрацията. Свиването на кръвоносните съдове външно се изразява в бледност, а влошеното кръвоснабдяване на кожата причинява по-бързото и стареене. Никотинът влияе и на скелетните мускули като причинява слаб, но забележим тремор.

Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност не е едностранен. От една страна почти всички изследвания показват, че той действа възбуждащо, но от друга - общоизвестно е, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да потиснат нервността и стреса. Това противоречие е наречено парадокс на Несбит.

При пушачите, лишени от никотин, силно се занижават интелектуалната и физическата работоспособност. При повечето хора тези оплаквания изчезват напълно няколко месеца след спиране на употребата, макар че желанието за цигара остава понякога за доста по-дълго време.

Води ли до пристрастяване?

Към никотин се развива физическа и психологическа зависимост.

Характерно е бързото развитие на толеранс към веществото, но се смята, че истинска зависимост се получава след 2 - 3 години системно пушене. Зависимостта от никотин е много силна.

Физическа и психическа зависимост към никотин

Основните симптоми на никотиновия абстинентен синдром са забавен пулс, повишен апетит и напълняване, нарушения в съня и раздразнителност, безпокойство, безсъние, намаляване на вниманието и влошаване на паметовите функции. Известни са случаи на пушачи, при които липсата на тютюн е довела до изблици на неконтролируема агресивност и параноидна психоза.

Леталната доза никотин е около 60 мг.

Какви са рисковете?

Продължителната употреба на никотин може да доведе до редица увреждания и заболявания в човешкото тяло. За дихателните пътища последствията са затруднено дишане, хронични бронхити, понякога астма. В сърдечно-съдовата система се наблюдават повишено кръвно налягане, ускорен пулс, болки в гърдите, увреждане на стените на кръвоносните съдове, нарушено оросяване. В някои случаи продължителната употреба може да доведе и до инфаркт на миокарда.

Рискове при пушене, продължителна употреба на никотин

При хронична злоупотреба се наблюдават симптоми на намалена работоспособност и лесна уморяемост.

Пушенето е една от главните причини за развиване на рак на устните, езика, слюнчените жлези, ларинкса, хранопровода и белите дробове. Доказано е, че то може да бъде спомагащ фактор и за развитието на рак на пикочния мехур, панкреаса и бъбреците. Пушенето и никотинът влияят отрицателно на репродуктивните способности (напр. при мъжете намалява подвижността и жизнеността на сперматозоидите).

Тютюнопушенето по време на бременност може да доведе до усложнения и увреждания за плода и носи големи рискове за здравето както на майката, така и на детето.

Как да помогнем на употребяващия?

Никотиновата зависимост е близка до алкохолната и барбитуровата зависимост. Опитите да се намалят вредите и рисковете за здравето от употребата започват с производството на специални филтри и цигари, съдържащи по-малко никотин и катрани. Днес съществуват разнообразни средства за спиране на цигарите – никотинови дъвки, пластири, таблетки.

Напоследък популярност добива така наречената електронна цигара, която съдържа никотин в чист вид и предотвратява поемането на катрани и други вредни вещества, които се съдържат в цигарения дим. Това обаче оставя все още нерешен въпроса с никотиновата зависимост поради по-трудното контролиране на количеството поет никотин.